Конче под дъгата    

От небето дъжд закапа  
по горите и полята. 
В миг намокриха се всички – 
и дървета , и тревички. 

Ала после изведнъж, 
както си валеше дъжд, 
слънчев лъч се появи,  
всичко мокро изсуши.

Слънце има ли след дъжд, 
знаем всички – изведнъж 
появява се дъгата,  
радост носи на децата. 

Ала моята мечта  
сякаш литна над града 
и понесе се далеч 
не видях я нийде веч. 

Мина бързо под дъгата 
и се сбъдна Тя, МЕЧТАТА. 
Докато се поозърна 
в конче волно се превърна. 

Гривата му –с цвят дъга, 
с бързи припкащи крака, 
със звездичка на челото – 
волно конче на доброто. 

Вред измина по света 
и раздаде доброта. 
А на всичките деца 
подари една мечта. 



argo.bg