Изобразително изкуство
Обучението по изобразително изкуство в 1. клас заема важно място в цялостната система на общообразователното училище. То има ключова позиция за връзка и приемственост с предучилищното възпитание и семейството. В много отношения резултатите от учебния процес в 1. клас са решаващи за по–нататъшното развитие и формиране на личността на ученика и неговата социална адаптация.
В 1. клас повечето ученици не могат свободно да четат и пишат, затова тяхната изобразителна дейност се явява, наред с устното слово, главно средство за общуване и изразяване на естетическо отношение към заобикалящата среда.
Проблемът за изграждане на образа на света в съзнанието на детето е основен и противоречив. Дискутират се различни методически възгледи:
• моделът на света се изгражда от възрастните, които го адаптират към съответната възраст на учениците;
• детето самостоятелно, без никаква намеса на възрастните, изгражда представите си за света;
• учителят и учениците заедно, с уважение към детската личност и творческите є възможности, изграждат представите за света през погледа на детето.
Ние сме привърженици на третия възглед, защото първият нанесе сериозни вреди в периода на тоталитарната възпитателна система; вторият оправдава анархията в обучението и професионалната некомпетентност. Третият осигурява нови, равноправни отношения между учител и ученици, като всеки от тях запазва специфичните си функции в учебния процес. Този възглед изисква от учителя да си сътрудничи по–тясно с учениците и да поеме по–голяма отговорност за тяхното развитие и израстване.
Учебната програма по изобразително изкуство за 1. клас има еднаква структура с програмите за останалите класове от началния етап. Наред с типичните за обучението по изобразително изкуство проблеми и задачи (материали и техники, изразни средства, теми и сюжети, разглеждане на произведения от изобразителното изкуство и народното творчество и др.), програмата отчита и влиянието на особено важни проблеми на нашето общество в условията на съвременния свят:
• етническа и верска толерантност;
• активно отношение към заобикалящата среда с нейните екологични и социално–правни и морални аспекти на ранната училищна възраст;
• включване в света на масмедиите и виртуалните компютърни образи;
• разгръщане на въображението и фантазията не толкова като компенсация на липсващ социален опит, колкото като мощен двигател за познание на реалния свят;
• засилване на междупредметните връзки с останалите учебни предмети на интегрално–ситуационна основа;
• отваряне на обучението към фактори на заобикалящата среда чрез изпълнение на образователни проекти в класни и извънкласни форми.
Първокласникът днес е изправен лице с лице пред един непознат за него, невероятен, но и понякога опасен за децата свят на възрастните. Обучението по изобразително изкуство ще му помогне да оцелее в този свят с вяра в собствените творчески сили, стремеж към красивото и доброто, приобщаване към национални и общочовешки художествени ценности.
Държавните образователни изисквания и учебната програма по изобразително изкуство представляват достатъчно широка рамка от обществени и професионални задължения на учителя, в която той може да разгърне своята педагогическо–творческа свобода на действие.
Книгата за учителя обхваща по–главните теоретически, психологически и методически характеристики на обучението по изобразително изкуство в 1. клас. Коментират се съставните части на програмата, тяхното съдържание, препоръчват се съответни методически подходи и организационни форми на обучение; анализира се по–подробно съдържанието на учебника и начините за неговото изпол–зване в учебния процес; предоставя се информация за педагогически опит по образователни проекти; разяснява се значението на ключови понятия и термини за 1. клас.
Изпълнението на основната задача на учебника да се разкрие богатството на зрителните представи на учениците за околната действителност и силата на тяхното творческо въображение, обуславя неговото оформяне във вид на албум с кратък обяснителен текст за учителите и с по няколко въпроси и задачи за учениците. Изискването в учебниците да не се рисува и пише налага изпълнението на практическите упражнения да се осъществява върху блокови листове или в специални учебни помагала за изобразителна и художествено–трудова дейност. В това отношение се осъществява тясна интеграция с учебния предмет “Домашен бит и техника” (апликиране, конструиране от хартия, картон и подръчни материали, комбинаторни модулни изображения и др.). Ето защо в учебника демонстрацията на практическите упражнения е сведена до минимум. За първокласниците е по–добре да усвояват упражненията с материалите при непосредствена демонстрация от учителя на техните изразни възможности или при обсъждане на съответния илюстративен материал в учебното помагало.
Какво не е направено в учебника и в книгата за учителя на 1. клас? В тях не са дадени рецепти за протичането на уроците. Теоретически написването на рецепти е възможно и това е правено в миналото. Те обаче са ярка проява на дидактически формализъм, защото няма и не може да има конкретно предписание за уроци, които протичат при специфични природни и социални условия в различните райони на страната. Какво точно ще се каже и направи в клас и колко време ще се отдели за това, зависи само от учителя. Това е негово право, задължение и отговорност при изпълнение на Държавните образователни изисквания и учебната програма по изобразително изкуство.
Първият учебен ден в училището е не само традиционен празничен ритуал, наситен с много радост, трепети и вълнения, но и преломен момент в живота на детето. Започва пътят на ученика през етапите на образованието му. Новата среда детското общество в класа и училището влияе решаващо и формира мотивационното, нравственото и емоционалното поведение на ученика.
В училището децата идват със създадени в семейството и извън семейната среда навици, в това число и изобразителни. Те се проявяват определено в началото на учебно–познавателния процес, трябва да бъдат установени като входяща дидактическа диагностика и като основа, върху която ще се построи изобразителната дейност на ученика в 1. клас.
Знанията и уменията, които ученикът усвоява в ранната училищна възраст, се закрепват трайно. Допуснатите грешки, особено в началния етап, е много трудно, а понякога дори невъзможно да се преодолеят в следващите етапи. Това налага да се обърне сериозно внимание на онези специфични особености, които определят характеристиката на изобразителната дейност в тази възраст.
Детската рисунка в широкия смисъл на това понятие, което включва целия спектър на дейностите изобразяване, моделиране, конструиране, декориране, е уникална като образно–познавателно и емоционално отношение към света. Подходяща основа за нейното разбиране, оценяване и тълкуване, а оттам и за дидактическото є развитие, е обобщеното систематизиране на най–съществените черти, които определят нейната същност. Тя включва психологическа и образна характеристика.
