Котето
Малко котенце вървяло
и до локвичка се спряло.
Своя образ то видяло
и от радост засияло.
Мислело, че във водата
е другарят му в играта.
Сърчицето му не трае –
иска му се да играе.
И тогава, в този час,
котето направи...пляс!
В локвичката се намери,
бързичко се начумери!
Беше станала беда –
цялото бе вир-вода.
Но от този весел час
котето стои у нас.
Вече слуша и не бяга,
вечер в осем то си ляга.
Стана пример в махалата,
но...забрави ли бедата?
