Български език и литература
1. Обща характеристика на обучението в периода на ограмотяването
Началното ограмотяване включва овладяването на двете дейности четене и писане. Времето, отделено в Програмата за ограмотяване на първокласниците е от началото на учебната година до края на месец март. Началното ограмотяване се осъществява на два етапа подготвителен и основен. Подготвителният етап трае от 2 до 4 учебни седмици, а основният 2123 учебни седмици.
Очакваните резултати, според Учебната програма, в края на подготвителния етап са свързани с уменията на учениците: да се включват в диалогични и монологични форми на устната реч; да подбират подходящи изразни средства в конкретна комуникативна ситуация; да изслушват останалите участници в общуването; да си служат със средствата на речевия етикет.
Очакваните резултати в края на основния етап са свързани с уменията на учениците: да си служат с основните езикови единици (звук, буква, дума, съобщително и въпросително изречение) при устни и писмени форми на общуване; да четат различен материал (думи, изречения, кратки текстове), като спазват ударенията и паузите; да разбират смисъла на прочетеното; да пишат графически правилно и четливо и граматически точно.
Включеният учебен материал в буквара и двете тетрадки по писане от авторския колектив е предвиден за овладяване както следва: подготвителен етап 2,5 учебни седмици (по преценка на учителя може да се удължи до 4 учебни седмици); основен етап до средата на месец март, а ако учителят прецени за необходимо до края на месец март.
2. Задачи на обучението по начално ограмотяване
Основните задачи на обучението в периода на ограмотяването са:
– учениците да овладеят механизмите на четенето и писането;
– да се ориентират в звуко–буквената система на българския език;
– да се ориентират в основните езикови единици, отделяйки ги в потока на речта (текст, изречение, дума, сричка, звук);
– да се развиват уменията на учениците за звуков и сричков анализ на думата като предпоставка за овладяване на четенето и писането;
– да се ориентират в отношенията звукбуква и звуко–буквения състав на думите като условие за правилно четене и писане;
– да овладеят първоначални правописни и пунктуационни знания и умения;
– да се развиват комуникативно–речевите умения на учениците за диалогично и монологично изразяване в различни условия на общуване в устна и писмена форма;
– да се развиват уменията на учениците за разбиране смисъла на прочетеното;
– да се развиват уменията за правилно и четливо писане под диктовка на букви, думи, съобщителни и въпросителни изречения, кратък текст.
3. Метод на ограмотяване
Основният метод, чрез който се овладяват четенето и писането, е звуковият аналитико–синтетичен метод. В практиката на българското училище този метод се използва вече 50 години, като непрекъснато се е развивал и усъвършенствал. Началният учител е запознат със същността му и затова ще насочим вниманието към онези страни на метода, които авторският колектив смята за особено важни.
Тъй като в основата на метода лежи звукът и ориентирането на учениците в звуковата действителност, то от особена важност са уменията на учениците за звуков анализ на думите и развитието на фонематичния им слух. В работата си началният учител се опира на опита, натрупан от децата в предучилищна възраст. В подготвителния етап, както и в основния, учителят акцентира върху правилното артикулиране на звуковете и правилното им отделяне в потока на речта като необходимо условие за правилно четене и писане.
Звуковият анализ преследва три основни задачи:
– определяне точния брой на звуковете в думата, за да могат правилно да се четат и пишат думите. Например в думата чук има три звука.
– определяне последователността на звуковете в думата (кой след кой следва), за да не се пропускат или разместват звукове и букви при четене и писане. Например в думата чук звуковете са ч, у, к;.
– определяне мястото на звука в думата, за да се ориентират в различните фонемни варианти. Например, звукът ч е в началото на думата чук, звукът у е в средата, а звукът к е в края на думата.
В подготвителния етап звуковият анализ се прави основно в материализиран план чрез схемите, дадени под съответните предмети и във вербален план (на глас броят звуковете, казват кой след кой следва, определят мястото на всеки звук). В основния етап работата със схемите присъства, но постепенно учениците се приучават да правят звуков анализ главно във вербален и умствен план (всички операции по звуковия анализ се правят наум).
Важно е да се знае, че думата за звуков анализ не се пише. Тя само се изговаря от учителя и от учениците толкова пъти, колкото е необходимо.
Новият звук се открива в т. нар. “изходна дума” и винаги е на първо място. Тази дума е свързана със сюжетната картина на лявата страница в буквара и с предметната картина в лявото поле на същата страница. Учителят може да избере и друга дума за “изходна”. Важното е да се съобрази със следните условия: ако се изучава гласен звук, той трябва да е под ударение в изходната дума; ако се изучава съгласен звук, най–добре да е комбиниран с гласния “а”, за да се сведе до минимум влиянието на съседния звук (лапа, шапка, дама).
Аналитичната дейност при звуковия анализ се следва от синтетична синтезиране на звука в срички и думи с други звукове.
Основната четивна единица при този метод е сричката.
Работата върху сричката, чрез която се овладява механизмът на четене, започва с изучаването на съгласните. Особено внимание се отделя на по–трудните за четене отворени срички (СГ) и сричките със струпани съгласни (ССГ, СССГ).
Четенето на тези срички винаги е съпроводено с четене на думи със същите сричкира ръ ро ру
рана ръми рони руло
Предварителното четене на тези срички улеснява преоткриването им в думите за четене и по този начин се подпомага цялостното прочитане на думите и по–бързото преминаване към четене на цели думи.
Работата върху сричките със струпани съгласни продължава почти през целия основен етап.
Работата върху сричките винаги е свързана с думата, за да не се задълбочава сричкуването, а да се преминава към четене на цели думи.
Методът на ограмотяването съдейства за въвеждане на учениците в звуковата действителност, ориентира ги във фонетичната система на нашия език. Чрез него учениците разграничават гласните от съгласните звукове, откриват звука в различни фонетични позиции в началото, в средата, в края на думата, съотнасят различните звучения към един и същи звук, а след това и към една и съща буква.
Запознаването с графичния белег на звука, т. е. с буквата по този метод става винаги след запознаването на децата със звука.
Четенето и писането се овладяват паралелно. В първия час учениците се запознават със звука и печатния му белег и овладяват четенето на срички, думи, изречения, кратък текст в буквара, а във втория час усвояват ръкописния белег на звука и писането на думи и изречения.
4. Етапи в обучението по начално четене и писане
Букварът е учебникът, чрез който се осъществява обучението в началното ограмотяване. Той обхваща цялото учебно съдържание, предвидено за този процес в учебната програма на МОН–2001. Разположено е в два раздела на буквара, предбуквен и буквен, съответстващи на двата етапа на началното ограмотяване подготвителен и основен.
Букварът завършва с трета част, съдържаща текстове и илюстративен материал, предназначена за развитие на речевите и четивните учения на учениците. Тази част
(от с. 95 до с. 111) е озаглавена “Да четеме заедно”. С материала в тази част се работи в седмия част на учебната седмица през цялата учебна година (виж “Примерно годишноразпределение”).
4.1. Подготвителен етап на началното ограмотяване
Подготвителният етап на началното ограмотяване осигурява преход от детската градина или от домашната среда за деца, които не са посещавали детска градина, към училищни условия.
През този период се работи с учебното съдържание на предбуквената част на буквара.
Учебното съдържание е разработено в рамките на 16 часа: 8 часа за устна работа и 8 часа за писане. Устната работа (т.е. подготовката за четене) се осъществява в буквара, а писмената (т.е. подготовката за писане) в тетрадка № 1.
Учебното съдържание за един урок е разположено на разтвор. Това осигурява възможност за по–богато илюстриране, за по–успешна разработка на учебния материал, за по–разнообразни упражнения. По преценка на учителя, предвиденото учебно съдържание може да се вземе и в двата часа.
През този период първокласниците усвояват умения и получават знания, които са предпоставка за овладяване на четенето и писането запознават се практически с основните езикови и речеви единици (звук, сричка, дума, изречения, текст); усвояват умения за речево–комуникативна дейност. В първата тетрадка се развиват графичните умения, както и уменията за ориентиране в мрежата за писане (т.е. в тесен и широк ред), положението на тялото и тетрадката при писане и т.н.
